автор: tzvetcomarinov

Баба Пена Шишарката влезе в решителни действия с половинката си. Подхвана като за начало, с упорито мълчание. Докато дядо Гъдьо се опитваше да задискутира с нея една или друга тема от болезнените телевизионни новини, тя моментално съсредоточаваше вниманието си върху плетката.
Ако вечерното предаване беше за по-младите, старецът вземаше съобразително вестника, за да убие времето до съня, но бабата пак налагаше своето. Троснато нахлузваше нощницата и незабавно гасеше лампата.
Като истински воин от запаса, дядо Гъдьо понасяше стоически всичките тези нейни шантави капризи. Подмамен от глупавата надежда, че ще отшуми с времето. Нали и народът така го казва - "Всяко чудо за три дни". Само дето, това на бабата подаваше заявка да е до гроб. Следващата хватка, която му приложи бе, че направо престана да се занимава с готвене. Приближеше ли времето за обяд или вечерята, Шишарката непременно излизаше от къщи. Отиваше у някоя от съседките, където ще им опита манджата или посегне към чашката кафе, но подкрепено здравата от някакъв сладкиш. Това й стигаше, да залъже скромният си глад.
И принуди дядо Гъдьо на съвсем стари години. За срамота на белите си коси и заслуженото мъжко достойнство, да изучава тънкости от кулинарията. Като за начало, той подхвана заниманията от джобното ножче. Рязваше с него домашното сирене и го прикрепваше към вчерашния и малко позасъхнал вече хляб. По-сетне, подхвана да го разнообразява с малко гарнитура от лук. Веднъж размазан предварително под натиска на длантта му. Друг път, съвсем разфасован на тънки резенчета от ножчето.
И ако еднообразието в живота може да омръзне, то в стомахът на всеки човек, ще се превърне в истински кошмар. Такъв, дето упорито ще започне да смесва сънища с някакви видения на вкусни ястия. Които само по телевизията се виждат от мнозина. Пикантните мезета и буйни напитки, направо се заинатиха да изтезават нощните му часове. От тях, дядо Гъдьо вече се събуждаше леко изпотен и с досадни болки навсякъде из вътрешностите.
Всичко продължи, чак докато старият фронтовак се предаде. По-точно, избра да атакува и си приготви най-истинската вечеря. Като за начало, взе че напълни една възголемичка паница със зелева чорба. Припече върху котлона две-три измежду най-лютивите чушлета, дето иначе висяха безполезно отвън, под стряхата на къщата. Прибави ги с твърда убеденост към останалото. Видя му се, че нещо липсва на ястието, за да се класира при екстрите. Затова натроши в него и малко сирене. Накрая, възхитен от своя кулинарен шедьовър, той приседна доволен и нетърпелив зад него. А баба Пена Шишарката, сякаш това само беше очаквала през цялото време. Изникна тя от някъде като нощен дух в стаята. Метна своят вечно изучаващ и подозрителен поглед. Сетне с най-подигравателният и завистлив тон на който беше способна, констатира:
-Я го виж ти, нашият. Каква щедра вечеря си е приготвил.