автор: stefka_galeva

На дъното съм. Дълбоко и тъмно е. И много студено. Вече нямам въздух. Ще умра.
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана моравочервена и започна да боли. Не усещам и жаждата, която ме мъчеше в началото. Не чувам и звуци. Нямам и спомени.
Засъхналата кръв по устните ми ги стяга, не мога и да се засмея.
Ще умра.
Започнах да се заравям в пясъка. Шепа по шепа. Колко ми тежи този
мокър пясък. Изтича. И как мирише. Не мога да определя на какво. Не мога. Уморих се. А мирише!
Не заспивай остава още малко. Още много малко и край!
Няма мъка. Няма сълзи. Няма виновни. Само кокичета!
Замириса на кокиче. Бяло. Бяло.
На цели китки, както аз обичам да си ги бера. Като сноп при жътва.
И веднага се запитах: поради какви причини първото цвете е бяло?
И точно с три листенца?
Има нещо магическо, духовно и силно. Три листа. Светата троица – Отца и Сина и Светого духа.
Събираме си първите три пръста и се пречистваме и молим и продължаваме да се молим.
За добро. За бяло.
Там в храма на нашата човечност. А може би вечност.
Точно, както кокичето всяка зима, всяка зима. Раждане, прераждане, живот.
Откъде е тази нечовешка сила?
Природа или вяра? Или просто сняг.
А там под снега, то се бори.
Първо в земята. Мъничко, по мъничко нагоре, докато пробие своята дупчица, докато разбута оловните есенни листа, пласт по пласт.
И да потърпи. За слънце.
Не знам защо, но реших да си оправя косата – протехнах ръка – нямаше я.
Ужасът ме заби по надолу и ме скова. Ръката ми се изви, пропука и увисна.
За последно си казах: Това е!

И в същия миг чух как някой крещи в ушите ми: „Стани, стани кокиче – бяло с три листа.”
Помилвах го. То се посви и умълча. Аз продължих с ръцете си, без нокти да го люлея: Тихо!Тихо!
А то ми зашептя: „Опитай като мен. Сама да разцъфтиш. Трудно е. Не се страхувай. Искаш ли да го направиш с много сили ще успееш. Повярвай ми! Но побързай. Нямаш време.”
И аз успях! И станах кокиче. Бяло. Бяло с три листа.


Стефка Галева