автор: katbalu

Аз цял живот след стъпките ти тичах...
Какъв неистов бяг през ледове...
И, през пустини търсих те и сричах
"Един е Бог, ти- негово дете!"

И, търсих те.. На дъното на мрака...
В утробата на древни пещери....
а ,богове различни ми шептяха
различно име, но все беше ТИ....

И продължих... До мене Евридика
отмина като в сън, но, се стопи...
И, не една жена не те повика, но
ти за мен и Хадес победи...

И затова върви! Не се обръщай!
Дори за миг в съмнение! Недей!
Любов от залез- в изтока се връща...
изгрее ли ....божествено ще грей...