автор: hesperus

Слънцето се увлече и някак прокобно
жари, припича - тежко, мъчително.
И само след малко, над Витоша злобно
черен облак полази, засвятка с очите.

Разпери се мрачен, готов за атака,
заспуска се хищно, гръмко избухна.
Запремига градът, обречен зачака.
Слънцето уплашено към залеза хукна.

Вятърът, уморено провесил крака
във кестените със перчеми зелени,
се заслуша и скочи, усетил страха
от безпомощност - зов за спасение.

Изправи се, цял се събра, заплющя,
виолетовочерната напаст разкъса...
Слънцето с изненада надникна, огря,
а планината придърпа облака свъсена.

Посъбра кофа дъжд от листа и скали,
малко прах от звездопадните струи...
запростира по склоновете бели мъгли...
Толкоз! Кой си спомня за бурята?