автор: timon

/по зададена тема...със закъснение )

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на вълните зеленият шлейф.

Развенчавах ръцете, придържащи руля му.
Търсех жива вода, за да блеснат по-силно слънца.
Но се спъвах в дилеми и хлъзгави митове
и дрънчеше на кухо гордият трюм, изсушен от солта.

Имах остров без палми - илюзии, впити по Гринуич,
свих платна, хвърлих котва - не беше познатият кей...
Днес усмихната в свое пристанище газя водата си.
Натежала от обич. Диша небето във мен.