по zinka
Пораснало мое глухарче,
разпиля се.Вятърът те отнесе.
А с мене-тревата в откоса,
косачът обви раменете си.
И толкова дълго ме носи,
сякаш превърнах се в дреха.
А бях под нозете му боси,
мое глухаре,зелена утеха.
Гушках те-крехко,жълтаво,
завет ти пазех-взе,че отрасна,
вятър те духна надясно-наляво,
а аз не успях да драсна.
Виж,пращи от мен сеновала,
а косачът отиде нейде на лов
и когато надвечер слънце превали
с момата ще правят върху ми любов.