автор: meiia

"няма да го хване морската болест...
добре е стъпило на земята"-
doktora

Даже мисля да пия ром,
докато ме рее корабът.
Нищо, че си нямам дом
и ме одумват хората.

Нищо, че покрай мен
целият свят се клатушка.
Оставих го подреден.
Днес ме вземат на мушка

птици с грабливи очи
и вълни от пяна пернати.
Изгарят ме вятър, лъчи
и нашествия на пирати.

А срещу ми на абордаж
пак любовите ми прииждат.
Но душевният екипаж
се прави, че недовижда.

И си пия от рома сама.
Добре ми е. Разлюляно.
Все едно съм си у дома,
а морето ми е поляна.

И нищичко не ми липсва
в палубната нирвана...
Даже и Бог ме отписва.
Зараствам - рана. Без рана.