автор: timon

„Сърцето ми е стара къща,
за да влея чист въздух в стаята
трябва да отворя прозорците...”

Търсенето е всесилно.
Истиността му е в шахматната дъска -
редуващи се дни и нощи;
капризи и радости;
пъкленост и божественост,
подливащи вода на битието.
Прозорците се разпознават от Мъдреците,
е(М)а.
Споровете им са хаос в главата ми,
която мъти хмелът.
Привързаност;
грях;
изкупление.
Душата се дави в хрипове от тях.
А в морето златната рибка е обезкостена,
Е(м)а,
илюзията живее на две пресечки
от сянката.
Е, събери цифрите на прозорците,
разпръсни мидите
и изтъчи последният восъчен килим утре,
знаейки че ще изгние от сълзите ми...

02.08.2010 /р-д/