автор: PLACEBO

Започвам едно огромно авантюристично начинание за себе си -
да рисувам портрети с маслени бои.
Установявам, че имам нужда от теория по рисуване и се записвам на курс по рисуване за възрастни. Всяка седмица по два часа след работа. Два откраднати часа, през които забравям всички и всичко и се отдавам на цветовете и усещанията си. Там винаги ни поднасят и по чаша вино. Представете си обстановката – рисуващи хора, вино, тихият, почти шепнещ глас на художничката, която минава до всеки от нас и ни обяснява. И всичко това, на фона на джаз музика от радиото. Смертелно!!! Така бих желала точно това състояние на душата да го изпитат повече хора!
Рисуването е вид медитация. Оставяш се на автопилот и проникваш до някакво знание (под формата на усещане), до някаква информация, която трябва после да осмислиш.
А рисуването на портрет е нещо уникално. То е една дълбока психология. Трябва да вникна много навътре в същността на човека, когото рисувам. Да го усетя, да преценя кое от неговата душевност да покажа на света. От малкия си опит в рисуването на портрети, вече знам, че средната линия на устните крие голямата тайна. Един милиметър встрани от наклона или дължината и придаваш на човека други качества.
Рисуването на портрет е огромно предизвикателство. Някои казват, че признават единствено рисуването от натура. Лично аз мисля, че и рисуването от снимка не е за подценяване. Особено, ако познаваш лично човека и имаш представа всъщност от неговия характер.
По обясними причини се оказва, че първите ми портрети ще бъдат от снимки. Червенокоската се нарежда на челно място – просто тя е първият портрет. Рисувам я достатъчно дълго и най-накрая поставям последната фреска. Няма стопроцентова прилика с момичето от снимката, но съм убедена, че ако истинската Червенокоска се види, ще се познае. Ще я видите и вие по-долу.
В момента рисувам от снимка Свами Ниранджанананда Сарасвати – индийски йога-гуру. Приятел на сина ми е негов ученик и го познава лично, а друг мой приятел също се е докосвал до неговото магично излъчване. Свами-джи е човек, когото не познавам. Приемник на Свами Сатянанда, Свами Ниранджан днес е добре познат от йога практикуващи по целия свят като голям йогa и реализиран духовен учител. Започвайки своето духовно обучение на 4 години, на 10 години той приема саняса, а на 30 години бива иницииран в Парамахамса степен. „Саняса” е традиция, запазена в Индия, духовен път на хора, които напускат светския живот, за да следват духовните си стремежи и да служат безкористно. Парамахамса саняся е висша степен в традицията.

През 1994 г. той създава Бихар Йога Бхарати, който по-късно прераства в първия в света официално признат Йога университет. Автор е на повече от 20 книги на йогийска тематика.
Свами Ниранджанананда-джи (джи в Индия е наставка, която се слага, когато искаме да покажем уважение към човек, когото наричаме) е силно впечатляваща личност, запленяваща сърцето на всеки, който го е срещнал с дълбока мъдрост и знания, съчетани с чувство за хумор и остроумие. С часове наблюдавам снимката му и като че ли мислено си говоря с него. Споделям с приятеля на сина си какво е усещането ми за този човек, оказвам се абсолютно права! Свами-джи е изключително мъдър, изключително загрижен за планетата ни, за духовното развитие на човечеството. Благородство, доброта, съпричастност, състрадание, чистота на мислите, безкористност, взаимопомощ, готовност за жертва, всички тези качества той притежава в една или друга степен.
Остава ми съвсем малко да довърша портрета на Свами-джи. Но реших да го споделя с вас!
Ще ви призная едно: следващият ми портрет, ще бъде от натура...

Червенокоска

Свами Ниранджанананда-джи


Евгения Маринчева