автор: anelim

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните.
Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на вълните зеленият шлейф.

Много пъти лъчиста зората се сипваше,
пропълзяваха ден подир ден,
мракът неродени желания скършваше,
а душата ми нощ я люлей...
Както Пангея се разпаднах на части –
тяло без дух, душа без сърце;
дрейфът на континентите в мене се случваше
и всичко от ужас да бъда сама.
„Стражавай се или бягай!”-
много пъти избирах от двата пътя на Страха…
Време е, време е
в разпаднатото себе си да се потопя.
При този дрейф, тук, сега,
без да изследвам всички версии,
избирам си една –
силата не е просто даденост. Избор е.
От Едно започнал е света…


Пангея - най-древният континент, при разпадането на който преди милиони години са се създали днешните континенти и в който след милиони години отново ще се съберат.