автор: Danaya_2

Събирам се,
а по цялата Вселена съм се разпиляла
По всяка мидена черупка розовея
Аз всеки тон, и всяка песен съм изпяла
Със всяка ябълка раста и зрея..

Събирам се във двата фара, втренчени във мрака
Преплетена в ухание и в дим цигарен
Във всяко минало и на мечтите във рояка
Във смели пориви и в сън кошмарен

Събирам се – през урагани и порои
Във недописаните изречения крещя
Отнасям чуждо и оставям безвъзвратно свое..
Във всяка мъничка звезда в очите ти трептя.

Събирам се в разпуканите пъпки
От топлата земя, от волята за чудеса
и знам - в предишните си стъпки
никога не мога отново да се събера.