автор: angar

Поети, моля ви се, замълчете!
С взаимните обиди – престанете!

Нали сте умни –
пример си вземете
от магистратите и от критиците,
от адвокатите и политиците ...

От гарваните
пример си вземете:
око поет поету не вадете!

Със много тъжна слава е обвян
ездачът на жребеца Росинант!
Но по-печални не познавам аз
от конниците, яздили Пегас!

За волността, за порива им смел,
най-висшата награда е “разстрел”!
Дори да са избягнали затвора,
до своя край остават бедни хора.
Какво да спорим – щом и Фирдуоси,
след “Шах Наме” – вода и хляб е просил!

На този свят да си поет е ад!

Навсякъде
те гледат с подозрение.
Презират
безполезния ти труд.
Наричат те “Поет”, за да не кажат “Луд”!

Ако поет,
броящ звезди по пладне,
се спъне и в дълбока яма падне,
нормалните избухват в смях злорад!

Това,
че някой стихове реди,
се смята за причина за беди!

Дори най-близките
не ни пестят обиди!

Но вам,
навярно, малко ви се види,
та си се дообиждате сами!

Поет,
когато се самозабрави,
а друг на мястото му го постави –
такъв отпор на всеки ще хареса.

Но няма
никога да ми хареса,
ако поет охулва поетеса!