автор: Haramiata

Черен Петър
със черни очи
с черен въглен
картинки рисува-


черни форми - лист подир лист
в черен свят векове да векуват.
Златно зрънце намери веднъж
Във градинка зася, цвете златно зачака,
да пробуди душата му златна.
Черни плевели плъпнаха с жад
сила жива от пръст да изпият.
Две мотики пред Петър лежат-
черна - едната, другата - златна.
Уверено черната Петър захвана:
“Ръцете ми черни са още, уви,
тази черната по им приляга!”
Сеч енергична със нея подхвана-
нова, нова градинка реди,
черни бурени в нея да няма!
Но във чистата рохкава пръст,
златно цветенце няма и няма.
А сред стръкове черни скосено блести
златен стрък недочакал промяна.