автор: MadLeN_

Вечерта, когато тъй дръзка се задава,
ти прииждаш ли при мен?
Прииждаш като мисъл... като звезда изгрява
образът ти, като слънчев ден.

А ти над мен? Над мислите ли тегнеш?
Обгръщаш ги и после плахо чезнеш.
Като в прекрасен плен...
В съзнанието ми, тук - грижовно приютен.

Забулена, ослепяла от страстта,
ала “виждам” те изящно.
И нея – красива, въжделена топлина
и ето булото си хвърлям бясно.

Голота! Пред теб съм цялата, прекрасно...
Съблечи и твоята тъмнина! Повик чрез тишина.
Не покривай, не! А всяко кътче мое,
всяка ласка разгадай! Дълбай!...

И ето дълбочината твоя ме привлича.
Шепот? Не. А крясък: “Опознай!”
Тайна тайнственост ли ме отвлича?
Ще проникна аз... до дъното, до край.