автор: Adi

Вече вярвям, че душата ми е жива
беше блудница изгубена в нощта.
Лутайки се, стенеше в тъмата
нямах сили да я приютя.

Вече вярвям, че душата ми е жива
беше като счупен порцелан.
Искайки да залепя парчетата
не успявах да ги събера.

Вече вярвям, че душата ми е жива
беше рана, трудно заздравя.
Излекувах я, тъй дълго боледува,
не с балсам, а с твоята душа.