автор: rudin

Морето всеки ден ще те прегръща,
отпусната на топлите му ласки.
С протяжна песен, все една и съща,
прибоят ще събужда късни страсти.


Краката ти, в загар от плажа летен,
ще тичат по брега във златен пясък
и стъпките ти в залива обветрен,
внезапно ще се спрат от птичи крясък...


Далеч ще съм от теб, но всяка мида
за нас ще ти навява светъл спомен
и с онзи вик на вечната корида
вълните ще заливат бряг поломен.


Безбрежната любов, така голяма,
не ще да я приспят и сто сирени!
За нея в този свят покои няма
и като теб, море, - вълни смирени.