автор: thebigplucky

“… Приютяваме стихове, но не знам,
дали всъщност те не ни приютяват…”

“… Неее, и дума не може да става за чудесен стих! Текстче някакво - да те усмихне, да те поразмисли, може би дори да те подразни леко, но нищо повече от това...”
(musketar)

Петкова и Станков!
С вас двамата поотделно отдавна имам да се разправям.
(Кондова! И теб – да не забравя...)
Знам, няма да е по лесния начин, но...
Е, поне ще се напием заедно -
какво като не сте ми набори?!
56-та – било ми е рано да се раждам;
(Кондова – ти пък си съвсем скандално млада...)
тате е бил още в казармата,
а мама – кой знае по какво се е захласвала.
... Сега и двамата ги няма...

И като седнем заедно някога, какви ще ви ги наговоря -
не ви е работа...
Но по-добре пиян и цялостен, крещящ след китарата,
отколкото накъсан страниците ви вечер да преравям.
По-добре юмруци, подпрени на масата, тежки погледи
и някой плачещ на нечие рамо,
отколкото болка и мълчание в самота, и образи недочакани

И тези страници, уж ги почвате като хората, нормално,
а все до потъване в пясъка ги докарвате,
сред трънливи къпини и крясък на гларус.
И думите ви – между думите на други – разпознавам;
или раздирате душата ми, или я взривявате.

Заради вас толкова нощи не съм спал,
осъмвал съм и призрачен, и отчаян.
И студ под дрехите ми пролазваше.
И лепнеше по дланите ми катран,.. така миришеше на дяволско...
И малка смърт пожелавах,
и всичко станало и нестанало с вас...

И ветрове хапещи.
И скърцащи като стари панти признания.
Сол в незарастващи рани,
дъх на море,
пепел от изгорели, отречени олтари,
счупени грънци, страхове непризнати...
Влакове, заминали отдавна,
но пристигнали на нечия гара без нас...
Стъпки, погълнати от нощта, като след неизречено проклятие...
Кафета, изстинали отдавна;
забравени лица и тротоари;
забранени мисли и състояния...

Но и тогава бях с вас, заедно.
И ми беше шеметно и пияно...
Мечтаех с вас.
Крадях от вас моменти на изживяно чуждо щастие.
Горях в пламъците на любовите ви изплакани;
свещ една много дълго се стапя...

И сега е така...
Жив съм значи.
С вас оцелях – такъв, какъвто бях. И ви благодаря!
Цвете за вас, Петкова! Целувам Ви ръка!
Станков – мъжка прегръдка. И по едно малко... - за начало...
Кондова... – непролята сълза си ми...

______