автор: dalya

Защото лудата съм аз...
А и не знам защо те искам –
дали е неразумна страст,
неволно бягане от истина.

Усещам те и тъй боли
таз твоя разпиляна нежност
с въпроси в моите очи
и поривите безнадеждност.

Поредна лудост е викът
и вярата, че си за мене,
че утре пак ще ни делят
еднички дребните проблеми.

И знам, че лудата съм аз,
но все безумно ти прощавам...
Не се надявам, но от раз
не режа, не изпепелявам.

И ако утре пак съм страст
и любовта си пак разплискам
ще те използвам за контраст –
какво да искам и не искам.

Защото лудата съм аз...
Топя се в свойта безнадеждност,
отхвърлям мислите в несвяст
и пак копнея твойта нежност.