автор: RockAround_theCock

Само, сред Есента красива,
отронено листо заспива,
сред милиардите такива –
самотно вехне и загива...
След нежна Пролет, бурно Лято
и кротка есенна позлата –
очаква Зимата, с която

ще срещне тихия покой…

Макар че няма да покълне –
безкрайността ще го погълне,
то – ролята си ще изпълни,
като листо, без аромат,
на бъдещия плоден цвят,
ще върне още по-богат

и плодороден земен слой…

Как искам в неговата Есен
да има Малка тъжна Песен –
животът му не беше лесен,
макар и простичко листо,
на крехкото си клонче – то,
не се тревожеше защо
ни чест, ни слава му признаха,
а дъжд и бури го терзаха,
зли вихри – страшни песни пяха...
Но то не се разколеба,
без перчене и веселба,
твореше дело, на което
принадлежеше му сърцето –
да има по-различен свят;
да има земна благодат!
... и тук – приключваме, защото
това си пожела листото,
самотно в късната си Есен –

да има Малка тъжна Песен...


BoyBoev,
30.07.2010