Когато се завръщат ветровете,
измивайки лицето на луната,
аз идвам от дълбоките морета,
на многото вглъбения и дати.
Присядам да попия малко нежност
от извора на хиляди мълчания,
от трепета на всяка земна вена,
и чувам ,че една жена ме кани
на празниците свои неродени,
…и тръгвам да скъсявам разстояния.
Илия Вълчев