автор: temna_magla

Върбите – прегърбени, сбръчкани циганки,
наклякали сякаш поред край реката.
Дали катуни оттук са преминали
и поели в посока съвсем непозната?

Водите на Осъма ли им харесали
или сочните пъстро-зелени поляни,
та на завоите бистри са се заселили,
решени завинаги тук да останат?

Годините яростно сбръчкват кората,
привеждат снагите над бързеи чисти
Наесен остава оголен и тъжен клонака,
напролет пеят славеи в младите листи.

С копита под тях тропат кончета млади,
и агнета пият водица на сянка.
Овчарче върбовата свирка извади,
и стават стариците млади фиданки…