автор: Alt

След кратък запой с “Арканзаски трапери”, последван от бурни мигове с “Квартеронката” и “Хиляда дузини” “Тайфуни с нежни имена”, Главатарят на Агенция за Афтършейф и Мелиоративно Мислене - Ем Би Не НаБи си сипа “Стрихнин в супата”...
И разбра “Какво сънуват псиборгите”. В съня му, с “Повече от човешки” глас, “Младите лъвове” питаха:
- “Уморените коне ги убиват, нали”?! Или поне “Птиците умират сами”.
Това се случваше в подножието на “Триумфалната арка”, около която Синовете на великата мечка” усвояваха “Изкуството на дипломацията” върху “Желязната маска” на “Граф Монте Кристо”.
- Уау, настъпи “Време разделно” - въздъхна Винету, зорко следящ “Алиса в страната на чудесата” и “В омаята на преображението” със “Сандокан”.
“По пътя”, “Отвъд хоризонта на думите”, “Стихове по пясъка”, напомняха на “Синухе египтянина” за “Седемнадесет мига от пролетта”. “Вечният зов” отекваше в него, затова (“Този път завинаги”) щеше да опознае “Разораната целина” и “Децата на Арбат”.
Но когато “Гроздовете на гнева” се наляха със “Силата е в теб” “Магьосникът от Оз” се зае с “Убийство в Ориент експрес”, шушнейки “Свидетели няма да има”, а “Шогун” му правеше “Знака на четиримата”.
- Елементарно, Ватсон! - каза “Дамата с камелиите” на “Капитан Немо”, - проста работа, но не за прости хора, - тъй като последният за 86-и път обикаляше “Около луната”.
- Чичковите червенотиквеничковчета! - зарадва се “Крадецът на праскови” на “Десет малки негърчета”, сврени в “Ъгъла на кръглата стая”. Там, “Недокоснат от човешки ръце”, блестеше “Лунният камък”.
- “Ба Мааму”! - измърка насън Главатарят и павенцето пое “По пътя на слепите птици”, а Бащицата продължи:
- Добре, че Орешка ми върна “Богатство”, макар да положи сериозни усилия “Мястото на срещата да не се променя”.