автор: Hely

Пороят сипе безпощадно
едри капки, ситен град,
шиба яростно лицето,
брули бузи с розов цвят.

Сачми от лед забива ядно,
поглед ясен побеля,
гонят се потоци кални,
давят влюбени сърца.

Гневът плющи със думи тежки,
реже нежност, страст гаси,
гняв-вулкан помита всичко
преди гнездо да съгради.