автор: esennolisto

Безпомощните ми ръце бледуват пред листа
неспособни да ме утешат,
да ме прегърнат...
опитват се да ми помогнат някак си- рисувайки сърцето ми,
потънало във пътища и ветрове- понесено,
обгърнато със ореолите на времето и бликналата теч на любовта ми...
Ръцете ми,
тъй предани...
рисуват и усещат твоите...
Сърцето ми- отдадено на тебе-
ще ги моли...
Всесилно е единствено сърцето.