автор: GINKO_PRIM

Ми умря Аладин.
Толкус века замес`ник му чакам.
Палачорин ги ди -
убищал са, па ник`къф гу няма.

Кой гу знай де сиди,
заблихòсан ф тълпа ут принцеси,
плюска слатку, пърди
и са чуди куя да ареса!?

Ей ма нá - си бръмчá
у зандана на ламба ръждива.
Ми са ще чудиса
да му спретна. Зер, ф тях най- ма бива.

Пуста ламба - с ръка
тряба някуй сига да путърка.
Де гу тос амсалак?
Ми писнá да дремуцам и хъркам!

Кът притвора учи
ми са чини аха – ей гу – иди.
Чак ф ушити бучи,
съ уцъклих, пък пак гу ни видух.

Ги сънувам идни
табятлийства чи мятам към негу.
Супурнайси `илядо и петстотин нощи и дни...
Мчи илá бре, серсемино!