автор: Rodenavlotos

Как отново ме мами до болка познатият лист
с неродените още под пръстите бисерни думи.
Колко девствен е още и как непокварен и чист,
преди меко да звънне между мен и света като струна.
Откъде и защо ли ни замерят с вълшебни стрели,
заиграли се весело сред градината райска на Бога,
лекокрилите музи, замислили нови бели,
непризнаващи власт на корони, богатства и тоги?
И уцелен от тях ти се чувстваш внезапно призван
да превръщаш отново водата в омайващо вино,
да протегнеш ръка над морето с разперена длан,
над което спокойно по върха на вълните да минеш.