автор: bilqna_popova

Ако не е възторгът ми след тая тъма и съмнения…
Ако не е върхът – да ме пази, когато угасвам.
Ако не е животът ми – просто едно намерение.
В него всеки миг, всеки ден да пораствам.
Може би нямаше да съм същата.
Може би другото не е живеене.
Сигурно съм разплакана от Светлото в мене.
Разпознавам го по докосване.
Утешени са моите сънища.
Всичко е толкова просто.
И след тоя живот ще ни има.
И след тоя живот ще осъмнем.
Времето лее водата си и отсява в безвремие:
Тъмно и светло.
Красиво и грозно.
Широко и тясно.
Но зъдължително по-мъдро.
Душата ни помни и всички частици
отвъд и след после пренася.