автор: valch

Чукам сега по вратите, сърцата,
тежко отмествам залостени чувства,
скучен , замислен , небръснат мечтател,
носещ в сърцето си спомени руси.

В острова станал за мене утеха,
вик ме посреща на дрезгаво радио,
мен Робинзона днес ми отнеха,
нотните листи за лунно адажио.

Хвърлил китарата в тъмния ъгъл,
стиснал последните стенещи струни,
гледам свещта на света си некръгъл,
и се приготвям да пея без думи.

Може би плач ще излезе не зная,
упрека чувам сърдит на съседа,
нещо ще пламне във моята стая,
нещо ще гръмне , или ще прогледам.