автор: kasiana

Рисувам те дори и без да те познавам –
утихнал топъл бриз в око на ураган…
И бял делфин с любов, душите да спасява,
щом страшно забучи Угрюмы океан…

Рисуваш ме във сън ту дива баядерка,
ту огнена жена, свъглила зъл порой,
ту пълна със вода в пустинята манерка,
от жад да утоли душата ти във зной…

Защо ли вeкове, с Мария-Магдалена
мъжете все сравняват съдбовната жена-
жена, от тях която да бъде опростена
и страстно да прегърне две силни рамена.

Защо ли векове, жените априори –
различни по съдба, по хубост, нрав и вкус,
рисуват в своя сън мечтаната опора
единствено да има душата на Иисус…

25.07.2010 г.