Ненужна ли съм
питам се сега,
щом с досада
подминава ме света?
Жива ли съм
питам се сама,
щом не чувствам
на живота радостта?
Защо не виждам
пак красивите неща
с поглед замъглен
от бликнала сълза?
Защо не чувам
на птиците песента,
с душа изпепелена
от толкова тъга?
Ненужна ли съм
питам се сама
и защо изхвърлена
се чувствам от живота и света?