автор: desert_inrose

Тревите се молят покорно на вятъра,
превиват се чак до земята
от страх
за крехката си преходна младост,
която вече им е обърнала гръб...
Дъжд от хризантеми
и пъстри листа
е застелил всичко наоколо.
Красота...
Зряла, сладка свежест навява
умора и красиви спомени
от случени срещи с топли лъчи.
Тъга засяда като буца пръст
в гърдите
и кара сърцето да тупти силно.
Спокойно. И тихо.
Приказно
и живо.
Консервирана нежност.
Очакване на зима...
Бяла и зловеща, студена и яростна
в самотния си гняв.
Предчувствие за пролет.
Копнеж за лято...
Такава е есента -
моята есен.
Есента в мен.

2002