В стаята сме само ние...
Мръсни, безпомощни и жалки...
И най-поройният дъжд не може да измие
болно веселите изтривалки...
Смях, пушилка, емоционална абстиненция...
Сълзи, празнота, порочно натравяне...
И аз съм там... в транспарентна станция...
И ти си тук... с мен. Морално изоставяне...
Предмет на фокус... Един пепелник избрах...
Хартия, тютюн... Топят се... Красота на дим...
Девета минута си в периферия... да те наблюдавам спрях...
Еуфория на грозотата... смях, пушилка...
Нека продължим...
В стаята сме само ние...
Мръсни, безпомощни и жалки...
Просто ние...
И нека вали...
и нека боли...
Нека по празното да бие...
написано на 19.05.2010 год.
Идън.