от който и ъгъл да погледнеш
в тази голяма и не винаги красива градина
наречена не знам защо живот
ж като жасмин
понякога уханието му задушава
и ти се иска да избягаш
неизвестно къде
и като игла
ще закърпиш тук там
ако успееш да я вденеш
в като вагон
внимавай да не е товарен
или случайно да няма отпред локомотив
о като обич
понякога голяма понякога малка
но винаги готова да те стопли
слънчеви длани за утрешните дни
т като трамвай
маршрутът е предначертан
можеш да отбиеш встрани но за малко
от който и ъгъл да погледнеш
всичко е временно
само едната надежда ни остава