автор: sradev

- Антек отиде на юг, а ние на изток, каза Хаймаана.
- Не, ние тръгнахме на запад. И продължихме да вървим натам, отговори Паридай.
- Не сме свърнали от правия път, нали на изток е Пазителя на съдбите.
- Но вещицата каза, че е на запад и ние вървим на запад. Но ето го и него.
- Поклон велики Пазителю на книгата на съдбите!
- О, виждам, че съдбите са ви довлекли при мене. Майтапа на страна, но всички търсещи книгата идват и си отиват с празни ръце. Вие какво носите?
- Своят въпрос, каза Хаймаана – Дали ще намериме...
- На който му се струва, че търси, ще му се струва, че е намерил. Вашият въпрос е празен.
- Как така един въпрос може да е празен, учуди се Паридай.
- Всеки въпрос без отговор е празен. Ето на тази хартийка е книгата на съдбите.

Юнаците си чукнаха главите над хартийката и прочетоха:
Бил, ял
пил и се изпял

- Нима съдбата на всички е една и съща?
- Майтапа на страна, а тапа в средата, отговори пазителя, така изглеждат всички чужди съдби.
- Разбрах само, че нищо не ти разбирам, каза обидено Хаймаана.
- Нали така предрече баба ти, каза Пазителя “Където разбереш, че нищо не разбираш, там е краят на света”
- Тя каза “когато”.
- Тук “когато” е и “където”
- Ти си правиш майтапа с нас.
- Истината винаги изглежда като шега за глупака. Той на всичко иска да сложи тапа.
- Аз вече разбрах, че съм глупак.
- Следователно вече не си.
- Следователно нашите съдби са написани от другата страна на хартийката.
- На всеки от неговата страна – на теб откъде ти се стори, че дойде?
- Отгоре и от изток, значи ще трябва да погледна хартийката отдолу и от запад.
- Нима ти се струва, че можеш да прочетеш живота си преди да си го изживял?
- Прав си. И да я прочета няма да я разбера, каза Паридай.
- Прав си. И да я разбера няма да я почувствам, каза Хаймаана.

При тези думи Пазителят и книгата на съдбите изчезнаха. По-точно юнаците изчезнаха с тих звън от края на света.

“Хи-хи-хи” изсмя се пазителя “Тук всички си пеят песента на един и същи тон.”