автор: eden

Шепни ми на ушенце,
когато давя се в малка чашка...
Шепни ми на ушенце,
когато плача с усмивка на уста...
Шепни ми на ушенце
дори всяка дума да е грешка...
Шепни ми на ушенце, шепни...
Живей в мойта умираща душа...

Шепни ми, само тебе слушам
сред дъгата от чужди гласове...
Шепни ми, само тебе слушам
дори пияна, загледана в чужди очи...
Шепни ми, само тебе слушам
дори в прегръдките на чужди ръце...
Шепни ми, само тебе слушам...
Попивам всички думи и всички лъжи...

Твоят шепот ме задържа
при Вас, при Тях, при себе си да остана...
Твоят шепот ме задържа
все още в мекотата на цигарения дим...
Твоят шепот ме задържа
да остана, в стъкления шум забляна...
Твоят шепот ме задържа
в някой шарен спомен, незабравим...

Без шепота ти, ако остана
ще воювам в моя недодялан свят..
Без шепота ти, ако остана
ще съм като прилеп,изгубен в светлината...
Без шепота ти, ако остана
ще се смея нелепо,докато другите спят...
Без шепота ти, ако остана
ще ме погубят чужди гласове в тишината...

Шепнейки ми, ти знаеш,
че те слушам, стоейки до теб безмълвна...
Шепнейки ми, ти знаеш,
че не мога да обикна други очи...
Шепнейки ми, ти знаеш,
че ще остана до теб дори пияна...
Шепнейки ми, ти знаеш,
че ще остана още дори устата ми да мълчи...

Шепни ми на ушенце,
когато давя се в малка чашка...
Шепни ми на ушенце,
когато плача с усмивка на уста...
Шепни ми на ушенце
дори всяка дума да е грешка...
Шепни ми на ушенце, шепни...
Живей в мойта умираща душа...

Идън.