Сякаш снощи беше вечерта,в която
ти ме драска и целува за последно...
Девет месеца монотонно минаха,
безразлично дъждовни през мен...
И изчезна звънът на струните
с красотата на думите безследно...
Убивала си ме с любов алено червена...
На ароматен спирт и евтин дим обрече деня ми...
Алено червени устни бяха
таен извор на алено червени мечти...
Алено червени коси пропукваха
стъклената грубост в стомаха...
Алено червени нокти издираха
моето съвестно, детско ,,Спри!,,...
Алено червени кадри в съзнанието ми
моя живот, моите мисли разпиляха...
написано на 20.05.2010 год. Идън.