По котешките стъпки на дъжда
прохожда този ден, облечен в жажда.
Орисвам го да има смелостта
от локвите отново да се ражда.
Наричам облакът да няма дом
в онази тънка ивица на сивото.
Обричам себе си да устоя
да не крада дъгата му. Отсвирен,
с червен картон и колене ожулени
нехаен залез нагло ще намига
на жалкия ми опит за поезия,
...когато цветовете не достигат.