автор: Danaya_2

Спокойствието тихо бърше страните на болката
приютява я в прегръдките си
и нашепва люлчина песен.

Спокойствието нежно разресва косите на любовта
обгръща младото й тяло
и краде будуването от очите й.

Спокойствието загрижено гали мислите
за да оставят тази вечер луната да сънува
утрешните ми мечти.