автор: tzvetcomarinov

Виждал беше младата полицайка достатъчно из коридорите на участъка. Нямаше защо и пред кого да крие впечатленията си. Първите от тях за новата бяха като за приятна и апетитна красавица.
Завладян от професионалният навик да изучава лицата, които среща, отиде и по-нататък. Не успя само отведнъж да разбере причината, накарала го така бързо да свали етикета си за апетитна. Дотрябва му разтегнат период от време, докато стигне и до някакъв по-сериозен извод. Чарът при нея си знаеше цената и грижеше добре за бариерата, която да я пази. Ето сега и нова, непредвидена загадка. Полицай намери смъртта си в нейното жилище.
Нямаше навикът да се здрависва със задържани за престъпления, не му изневери и сега. Тръгна в обичайният стил, който му носеше резултати и успех в много от досегашните разследвания.
Въпросът беше наистина от елементарните, но понякога отговорите именно на такива, решаваха мъчните казуси.
- Когато влязохте в жилището, заключихте ли отвътре?
- Не - каза без дори секунда колебание или забавяне Вергано. - Защото не възнамерявах да правя нищо по-особено. Смятах, че няма и да стоя вътре дълго.
Логично като обяснение, нали беше в униформата. Не е взимала душ, нито се е преобличала. Просто чакала да й се обади партньорът, кога ще тръгват. Стояла е, за да не седи върху столчето в някое от близките на участъка заведения.
- Кой предложи да се разделите преди задачата?
- Лора - отговорът.
Инспектор Брюне просто нямаше вече как да провери достоверносттта на казаното и му се довери. Все пак, нали Жак е отишъл да я вземе, според уговорката. Другото там, за някаква баня и дрехи, пращеше от истина. Следи от тях не се укриват за толкова кратко време, а първоначалният оглед снощи беше повече от категоричен над това.
Оценките на полицаят в стрелбата бяха отлични, а не беше направил опит да се защити. Очевидно изненадата трябва да е била от максимално висока степен. Подобна ситуация се формира от прекалено малко варианти. Човекът отсреща ви е близък или най-малкото познат. Иначе казано, той не представлява опастност. На местопрестъплението според логиката, може втори да е само заподозряната. Отивате в жилище, където не ви очаква никаква заплаха. И още по-малко, смъртта. Колко просто уж на пръв поглед, а крие така упорито ръката с ножа.
- Полицай Вергано. Отскоро сте на работа в участъка, знам го факта. Само, че надявам се да сте научили и другото. При разследване на убийство, неудобни въпроси няма.
Мълчанието не е свестен отговор, но винаги е със значение и място в разследването.
- Имате ли приятел?
- По-скоро...имах.
Ето го ревнивецът. Изоставеният. Готовият дори на убийство.
- Не сме скъсали, но вече там някъде са нещата. Разбрах повече отолкото искаше вашият въпрос. Затова ще ви кажа неговият домашен адрес и фирмата в която работи. Сега трябва да е в няколкомесечна командировка. Вероятно в Льо Хавър. Така поне сподели преди тежкия ни последен разговор. От тогава не сме се чували и по телефона.
Приятелят знае къде е жилището на Бенедик. Факт, но тук проверката ще мине с всичките свои удобства. Алибито на човек, който се намира на стотици километри от местопрестъплението, по-лесно се установява. Най-вече заради това, че времето на убийството почти до минута е известно. Трябва да провери алибито на младежа, а не му се тичаше чак до брега на Ламанша. Ще поиска някой тамошен колега да го направи. Достатъчно опит има, да разпознае и по гласа в слушалката, кой ще изпълни добросъвестно молбата му.
Има заподозрян и ще се отнася към нея като такава, докато не провери своята версия до последното й зрънце. Хубавите кафяви очи и привлекателни устни, никак не бива да го подведат. Криминалната практика е пребогата от примери. Как и най-херувимската физиономия се насилва понякога, да скътае убиеца. Повтори въпроса от преди малко, но сега в по-различен вид.
- Не чухте ли влизането на полицай Лора?
- Не.
- Вероятно сте пуснали радиото по-силно?
- Дори не беше включено.
"Съзнавате ли, че нещо тук не се връзва" - отправи възразяващ поглед Брюне, а очите насреща го разбраха съвсем правилно.
- Тананиках си малко на по-висок глас - дойде отговорът.
Можеше да го приеме. Нали след няколко минути още, трябвало е да излезе. Наистина за съвсем кратко време, а не за цяла нощна смяна в дежурство. Какво толкова може да развали настроението на едно младо и привлекателно момиче.
Освен, че след минутка - две, ще види локвата кръв в коридора на своето жилище. И вместо да задържи лице, за което и е била поставена задача от началството, тя ще е вече под заплаха от белезниците. Налага й се да отговаря на криминалист, разследващ убийството на колега с когото е определена за екип. Лесно разгадаемо поведение. Не станаха никак малко пречките, едно момиче скоро да не тананика на висок, нито на нисък глас.
Инспекторът не се реши да зададе въпроса, който най-истински, толкова здраво го вълнуваше. Защо полицай Жак Лора, вместо да я почака в колата, тръгнал да влиза в нейното жилище, като "у дома си". Обичайно ли приема колегите си по тоя начин. Предположение, силно пращящо от нелогичности. Дама кани мъж у дома. Трябва да го посрещне поне до входната врата на жилището си, а не из стаите някъде. Облечена в полицейска униформа и пистолет в кобура на колана.
Улавяше се напрежението, което пълзи между бюрата в стаята на полицаите. Вече шареше дори из коридорите на целия участък. Отправяше му важно предупреждение тоя факт. Няма да се доберете до никаква достоверна информация, ако опитвате само направо и готовото. По-целесъобразно е да потърси евентуални кандидати за това. Някакви други, различни пътища за получаването й. Едва тогава да прибегне до квалификациите за нужно и полезно. Преди да я изпрати в кошчето за служебни отпадъци или прибере, като важна и ценна за разследването улика.
Полицайката разбираемо, не е измежду подходящите източници по въпроса. По-добре ще е, да не си отваря устата пред нея. Може да говорят за всичко друго около това странно убийство.