автор: nikoi

Ще се сниша, ще се сниша:
за да не падам отвисоко.
И ще остана без душа,
но пък ще имам хляб и покрив.
Ще се смиря, ще се смиря:
ще имам вечност обещана.
Ще къкря. Няма да горя.
Но пък ще бъде оправдано.
Ще соча с пръст, ще соча с пръст
нещастника, приел Голгота.
и гордо ще изправя ръст
с чело от мними мъки мокро.
А Конниците ще плетат
за херувимите чорапи:
Апокалипсисът е мит.
Познанието бързо капе
от онова дърво над нас,
дарило ни несъвършенство.
Един неподкован Пегас
разбунва облаците пенести
и раят безстопанствен днес
очаква хищната си плячка
да влезе и да попасе
смокините да изпомачка..

И ще сниша и дух, и глас.
Но в друг живот. Сега живота
сравнява бъдното ми аз
с гостоприемството на скота..