автор: stefka_galeva

Ще ти разкажа приказка, най – хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш?Какво ни пишеш? Не си на възраст в която, ако започна да те хваля ще се трогнеш, това го знам. Защото всяка твоя дума е звън, послание, магия.Невероятна сила, радост. Размисъл.
Ей, човек, ти наистина си пиеш пиенето с Господ в оная Божествена кръчма. Ти наистина си Поет! Ако сложа : голям, велик, неповторим, ще ми се смееш знам. Затова я оставам думата сама - Поет. Лиричен , нежен, уникален , пак не са думи за теб. Може би трябва да има „най”. Не знам дали и това ще е достатъчно. . Така ме излъга да те харесам,че сега сравнявам твоята дума дъжд с моята - дъжд , копнеж с моя копнеж. Твоят дъжд ме мокри, твоят копнеж ме разтапя, твоите неверници ме карат още по- силно да вярвам , твоят кръстопът ме разпъна докрая. Пожелай ми светъл ден! Или сияен ден! И денят светва.Омагьосани думи! Теб си искат само. Това е. При мен са други.Аз също ги искам, казвам им,че ги обичам, а те – Аа нее, ние сме на Доктора. ..От звездите. Хи-Хи. Чувам гласа ти. Моя мост иди го сравни с твоя мост. А ония двата ти обърнати куплета! Реквиема ти? Чувам Моцарт. Кой толкова много теб те хареса, та изсипа такова съвършенство в мисълтта ти? Мило момче. Виж ,че въобще не е същото. Има още едно „и”- ми шепнеш от морето. Това „и” го оставям ти да ми го напишеш... Добре ,мило момиче... Ох, песъчинка ми влезе в окото..
.

Стефка Галева
Гр. Сандански