автор: Kalinka

Действащи лица: Хамлет, Про, Анти


Хамлет:
Пети ден лежа ебати,
и по гръб и по корем,
ех, съдбата що не прати
знак да имам джи-ес-ем?

Но дочувам нещо аз
(то се знае - в късен час).
Някой на вратата чука -
на кого за мен му пука?

Про:
Де се губиш бе човече,
време доста как изтече,
на кафе или пък чай
ти не си се вясвал май.

Анти:
Инфлуенца ли те пипна
или гадже пак те щипна,
уморихме се съвсем
да гадаем всеки ден.

Хамлет:
Ах приятели добри,
май причината, уви,
аз да бъда ли мобилен
ще представи мен дебилен.

Aнти:
Ти направо ме уби,
чак и свят ми се зави.
Чая бързо слагай ти,
малко да ме подкрепи,
че устата ме сърби
здарво да те подреди.

(Х излиза да слага чая)

Про (към Анти):
Верно друже,
той ебати
как можа да се разклати
от нищожен тук проблем,
има ли пари човек,
бързо в магазина свърва,
от проблема се оттърва.

Анти:
А, не, не! Не съм съгласен
с туй твое мнение, защото
от всеки кът ни дебне злото
на фетишизъма психарски,
тоест зависмост от марки
било то Нокия и Сони
или пък нек'ви Ериксони...


Хамлет:
Спор се почва тука май,
дано поmoгне моят чай
истината до зори
нещо все пак да роди.

Про:
Така устроен е светът,
че няма как да устоят
такива като тебе, друже,
на промобилния подем.
Той си настъпва ден след ден
и никакви тук думи зли,
дори до първите петли,
не могат да оспорят туй,
що чак и глухият ще чуй:
-малцина са които искат
вратите тесни да ги стискат,
за да познаят туй, което
во век ще им тежи в сърцето
-че знан'ьето е само бреме
за този, който го поеме.
Нормалният човек се пуска
вълната модна да го люшка,
течението да го води
далеч от хорските несгоди,
с уискита и със коняци,
с червен хайвер, с филе от раци,
със аудита, със хай-системи,
със джогинги, със джиесеми..
Така животът пак минава,
но чувство хубаво остава...

Анти:
Човек е като другите животни -
туй още Дарвин е предрекъл
и еволюция нарекъл.
Егоистичният му ген го дебне,
либидото му да възседне,
чрез ДНК-то сe предава...
Така целта се оправдава -
човекът си се размножава,
родът човешки оцелява.
Привидно тез машинарии
неистов му доставят кеф,
дори избива го на рев,
нагонът уж се провокира...
Но неусетно се разбира
либидото как сублимира
и във ерзац се трансформира.
A както пише Херодот,
когато почват цял народ
ерзаци да го мъчат здраво,
то той загива си със право.


Хамлет:
По заплита се проблема,
сложна туй била дилема.
Вместо да се изясни,
май и двете тук страни
имат си известно право,
при това и доста здраво.

Но какъв е този шум
плод не е на моя ум,
пак съседите се карат,
пак си ревността излагат.
Tози път те прекалиха,
херците ги надвишиха

(*
чува се шум от летящ предмет и
счупване на стъкло
*)

Ааааа, стъклото ми се руши!
Дим ли ми се струва пуши!
Що ли тука връхлетя,
джи-ес-ем ли е това?!

Епилог
Хамлет:
Пак лежа си ден след ден
и по гръб, и по корем...
Mай яви ми се проблем -
що да чина с джи-ес-ем.. :)).