Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 765
ХуЛитери: 5
Всичко: 770

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Elling
:: Boryana
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗакъснях за едно сбогуване
раздел: Любовна лирика
автор: Adi

Остави ме, не искам само присъствие.
Забрави ме и изтрий всички писма.
Беше глупаво, че предложих душата си,
за което ти нямаш вина.

Вече тръгвам, забрави за усмивките,
без да усетиш си купих билет.
Заминавам си тихичко, ще стъпвам на пръсти
както аз го умея и си е мой патент.

Не ти казвам „сбогом”, просто тръгвам на някъде
без посока и без мечти.
Трябва бързо да тръгна, ако хлопна вратата
ще чуеш сълзите ми, а не трябва, нали?

Закъснях както винаги, оглуша тишината,
спуснах щорите и заключих всички врати
не е нужно да помниш, все едно ме е нямало
аз съм само една от всички жени.

Не звъни, изтрих телефоните,
там където отивам няма обхват.
Опустях… и съм вече отсъствие.
Приеми, че няма такъв абонат.


Публикувано от valka на 18.07.2010 @ 17:10:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Adi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 12:02:18 часа

добави твой текст
"Закъснях за едно сбогуване" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Закъснях за едно сбогуване
от florans (florans_x@mail.bg) на 18.07.2010 @ 17:25:55
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко трябва да свършва навреме... изрече в стих една от Големите!
Но този отрязък -закъсняло сбогуване- е наситен с много драматизъм!
В него всичко е изживано отново и отново...

Горещи летни поздрави!
Флоранс


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 19.07.2010 @ 12:40:19
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав и от мен, Фло:))) как може да се определи точното време за едно сбогуване?

]


Re: Закъснях за едно сбогуване
от kasiana на 18.07.2010 @ 17:34:48
(Профил | Изпрати бележка)
Истинно, драматично, вълнувашо!!!

Поздрави, Ади:)))


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 19.07.2010 @ 12:38:38
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав, Каси:)))

]


Re: Закъснях за едно сбогуване
от shtura_maimunka на 18.07.2010 @ 17:49:23
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Ади...как ми се тръгва и на мен така, за някъде, сама, без телефон.
Чудесен стих Ади!


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 19.07.2010 @ 12:37:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, щураче:) а щом ти се иска да тръгнеш на някъде го направи:)))

]


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Love_bites на 18.07.2010 @ 21:23:39
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам те,
но ти не си ми длъжна,
да отговориш на това,
то е само мое чувство
и нямаш никаква вина!
Когато го прочетох ми напомни за едно мое, от което е този куплет.
Чувството е същото, само че ти не захлопваш вратата, а я просто залостваш, сякаш можеш да избягаш от себе си и от душата си. Та това любовта е в душата ти и нима ще я триеш със яд. Не залоствай я, нека покълне, не души я, а дай ми я пак.


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Love_bites на 18.07.2010 @ 21:24:47
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам те,
но ти не си ми длъжна,
да отговориш на това,
то е само мое чувство
и нямаш никаква вина!
Когато го прочетох ми напомни за едно мое, от което е този куплет.
Чувството е същото, само че ти не захлопваш вратата, а я просто залостваш, сякаш можеш да избягаш от себе си и от душата си. Та това любовта е в душата ти и нима ще я триеш със яд. Не залоствай я, нека покълне, не души я, а дай ми я пак.


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 19.07.2010 @ 12:35:04
(Профил | Изпрати бележка)
Когато изпитваме сходни емоции не е странно, че ги пресъздаваме и по сходен начин:))) И не бягам, и не трия със яд, Love_bites, изживявам го по начина по който мога:)))

]


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Musketar на 18.07.2010 @ 22:10:21
(Профил | Изпрати бележка)
Мдааа - той обхватът още преди това е бил слабичък изглежда...

Поздрав!


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 19.07.2010 @ 12:26:00
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Мускетарю, от къде тази прозорливост:)))

]


Re: Закъснях за едно сбогуване
от zinka на 19.07.2010 @ 13:16:01
(Профил | Изпрати бележка)
Две пролети, две есени...
и любовта ще бъде минало.
И само тази твоя песен
ще бъде знак, че я е имало.

Само с времето утихва болката от несподелената любов.

А стихотворението ти е много хубаво!!!
Поздравления за което!!!

:)


Re: Закъснях за едно сбогуване
от Adi на 20.07.2010 @ 01:50:06
(Профил | Изпрати бележка)
Две есени, две пролети...
незнайно как отминаха.
А любовта не даде знак,
че вече е отминала:))))

Поздрав, Зинка:)))

]