Та кво да ви разправам за религията на Вуйчо Коки. Да ме пази Свети Никола, ама да ми прости, че мразим кръстовете. Що ли?
Щото Вуйчо си бе купил, па от Битако голем сребърен ли бе, железен ли, ама кръст. Кръсто се отваряше некак си. Я веднаж се докопах до него и го отворих...В него видох некаква зелена прах и попитах Вуйчето що е това? А он ми рече:"Цианкалий - кога ми дотегне живото ке си близнем от него и ке ми олекне!" Отначало се зарадвах, че това зеленото решава проблемите на Вуйчето. Може и моите да реши некога...Но после като проучих кво е цианкалий намразих кръсто му и земах та го зарових дълбоко в земята.
Вуйчето обичаше чернийо хумор. Ама и това е решение живото му да стане по-светъл .
След време се наложи да се грижа известно време за мойто Вуйче. Питах го какво му се иска. Той веднага отговаряше - "мацка" , после казваше :"нека си заспим дълбоко и да не се събудим, кога я имам вече, за да не иска па тя нищо от мене". Като го питах какво му се яде, той казваше, че само цианкалият ще му се услади. Е-е-е, Вуйче, Вуйче, горчив е живото, ама и той свършва...