автор: dandimdim

Вуйчето не забрави дънките дека ги среза милиционеро. През следващото
лето работи некъде, изкара пари и пак си купи от Битако дънки. И за да ги докара като срезаните, седна до чешмата на дворо, зема една керемида и като почна да им търка крачолете...Търка, търка, докато не избелеха, не спре. Те па беха кюнци и изтъркани, точно като тия на Бийтълсите. Бретоно па му бе дълъг и дебел, половината от лицето му скриваше...Фаташе китарата и дрънкаше, ли дрънкаше! Свиреха и пееха по цели дни и нощи!
Да, ама не за дълго. Вуйчето бе станало на 18 години и требеше да оди в казармата. Колко ревахме като го изпращахме, мани, мани!!!
Апа в казармата кво стана?!
Първо, неговата изгора, кака Руми, зе та се ожени за друг. Наложи се всички да го успокояваме. Мама една вечер пише му писмо и рони сълзи, тате я успокоява, па взе и той драсна неколко реда. Седнах и аз да пиша. Пиша, пиша и подсмърчам. Ама накрая написах: "Вуйче, като си дойдеш, друга ще си намериш!". Мисля, че с това най-добре го успокоих.
Ама те ти и второто нещо! Наложи се да се натовариме на трабантчето и да отпътуваме за Стара Загора, където служеше нашият любим роднина, та мама и татко да му четат конско. Що ли? Щото он да земе да среже наполеонките на некаков си там новобранец и да го кара да играе балет на масата за ранене. Спуках се от кеф! Зарадвах се, че Вуйчето си върна за своите панталоне. И досага не мога да разбера що зводнийо бе изпратил писмо до Дедото, че сино му ке влезе у затворо.
Та...те ни у казармата. Чекаме Вуйчето да се появи, а оно го нема. Сви ме под лъжичката! "Ами, ако са го затворили веке!"...Еле, чух сигнало, който си свиреше с приятелете, и по интуиция със затворени очи побегнах към него и му се метнах на врато. Нищо лошо не било станало...балетмайсторът разсмел целийо взвод...еми така му се пада...все последен се будел и го мързело да оди...ама добре потанцувал, като Вуйчето му наредил!!!