автор: stefka_galeva

Рано е. Нощта си доспива, утрото я чака. И двамата сме станали, крушката е светната, в стаята е топло. Събота е.
Таз, която ми постла легло – прави той кафето и повтаря на глас.
Таз, която ми постла легло – после седна до прозореца и почва да ми шие риза. Гръдта и беше бяла...

Не го знае по- нататък и започва да си измисля, разни други нежни думи. Навън започва да дрезгавее. Той ми подава чашката с кафе. Краката му са голи, близо са до мен. Отпивам. Това е последното ни кафе и затова пия на малки, сладки глъдки.
- Защо не се обличаш?
- Ще се изкъпя.
Мята хавлията на рамото си и тръгва към банята. Ставам и му оправям леглото.
Таз, която ми постла легло – улавям се, че си повтарям и аз...

Тоз, който ме повика да легна при него. Гола и топла. Водата спира да шуми в банята, сега ще влезе. Обръщам се. Той влиза. Пътьом загася крушката, не си слага очилата. Само ме слага на леглото. Целият е топъл. Влажен е.
- Таз, която ми постла легло – отметнал хубаво косата ми – шепне в ухото ми.
- После?
- ........и ми изми и очилата.
.......седна до прозореца и ми уши гоблен.
- Не съм го ушила още......шепна аз...
- Таз, която ме позна,че съм...
Челата ни са допрени едно о друго, лицата долепени и двамата не посмяваме да изречем думата на глас. Може би следващата събота си мисля аз. Минава време. Утрото наднича през прозореца, но не влиза. Чака ни. Само сменя цветовете си, само леко осветява голото му тяло. Как се движи. Гледката е изумителна.Сияен ден.
- Таз, която ми постла легло, и ме нарече......и ми призна, че аз....., че ме.. .и . Пръстите му се заплитат в косите ми. Той не спира.
- Таз, която ми постла легло.........
Тя не беше първата жена в живота ми........
Но, ще е единствена.

Стефка Галева
Гр. Сандански