автор: kasiana

(Из „Преди да ме клъвне петелът”)

Наближава полунощ.
Кукнала съм пред лаптопа и сърфирам в интернет. Неочаквано прозорчето на скайпа грейва портокалено. Методи ми пише на латиница, че с Любо от нашия 7 б са много щастливи, щото следващата година щели да учат с внучката ми в профилираната паралелка.
Аз обаче им пресичам мераците с ледена водица, заявявайки, че Даниелка ще учи в друго училище. Методи написва набързо едно ау, а след това чао (с четворка, а и о) и навярно вече се свързва с Любо да му съобщи новината…
В това време гледам в скайпа, че Даниелка е „на линия”. Ми тя нали е с майка си, баща си и Боби в Русе? А утре ще пътуват за морето…
- О, аз вече имам безжичен интернет! - изчуруликва малката тийнейджърка и разменяме набързо актуална фамилна информация…
Томина от моя клас ни прекъсва, за да ми се похвали: „Госпожо, вече съм балкански шампион по джудо!” – Поздравявам я еуфорично и в това време чувам шляп-шляп чехлите на съпруга ми, който все още си общува с хората очи в очи и очаква с нетърпение миговете общение с благоверната си…

След час, изпила един валериан, се опитвам да заспя… Но не би…Да броя овце, както ме съветва майка ми, не става – алергична съм към вълната и мразя овчо, дори агнешко да е… Не се опитвам да осъществя и друг неин съвет – да си представям море, защото предварително знам, че ще стане по-зле – ще си вържа навярно люлка на островърхия месец и ще пея със сирените…И така мисълта ми ще сърфира до зори…

Както някога – в детството ми. Само че без лаптоп, а на село, при баба и дядо… Сред злака и пещерите на Черни Лом, със сините водни кончета край бента и черните като дяволи биволи на Шайкови, които колчем зърнех, ме обливаше студена пот…
И онази седянка у бабини преди Коледа, година преди да се преместим с татко, мама и кака да живеем в Русе…Май от онази нощ намразих всичко, що е на Шайкови…
Варосаният джамàл* в ъгъла на сòбата** разлива приятна топлина. Кака отдавна спи под юргана, жените предат, а мъжете в съседната стая се черпят с «люта ракия» (каквото и да значи това). А мен ме не свърта, защото баба Щайкуйца, комшийката оттатък махленския геран – се опитва да захлюпи с думи баба. Моята баба, любимата ми баба Гана, която нито една приказка не ми е разказвала с едни и същи думи…Моята баба, която на Петровден (12 юли по старому), за Именния ми ден черпи цялата долна, средна и горна махала Крушево със саморъчно приготвени от нея бухти…
Не изтърпявам хвалбите на Шайкуйца и решавам да ù направя тест за интелигентност (тогава още не знаех, че препитването може да се нарече и така). Мисля си как да я затрудня, та баба да се усмихне. Ха, сещам се – ще я питам знае ли приказката за Бланка Форт… Надигам главица изпод юргана. Куражлия съм, щото татко е седнал до леглото и знам, че мога да разчитам на подкрепата му…
- Бабо Шайкуйце, знаеш ли…
Въпросът увисва някъде между сенките от газената лампа по тавана (тогава селото още не беше еликтрифицирано), защото татко ме натиква под юргана… Но аз, неразбирайки причината за това негово действие, се подавам отново като птиче изпод дебелата завивка и повтарям питането си…
Че като скокна оная ми ти Шайкуйца, като размаха хурката, като се разкрещя, а татко ме дèрна с опакото на дланта си по бузата и отново ме натика под юргана…
Тогава нито думата вулкан, нито пък лава още се търкаляха в устата ми, но това, което изригна от обидената ми детска душа, беше бясна ерупция от: „баба Шайкуйца, баба Шайкуйца, баба Шайкуйца…”
Майка ми, която се имаше за по-интелигентна, щото баща ù, дядо ми Пеньо бил седем години по гурбет в Америка, взе да се извинява на онова тънко, дълго, дългоносо бабище…

Едва след години щях да науча причината за татковата първа и последна плесница… Името на проклетата бабичка било Неда, а Шайкуйца идвало от прякора на мъжа ù, дядо Шайко(Крадливия), който често обичал да си приватизира чужда собственост… Ама отде да ти знае това едно тригодишно хлапе, което живееше в света на бабините си приказки и тия прозаични подробности му бяха неизвестни…

Пропяват втори петли… Притварям клепачи и се унасям в кратък сън… След малко няколко глътки кафе, като панацея ще прогонят съня от очите ми и денят ще ме врътне в ценрофугата си… До полунощ, когато спомените отново ще ме върнат там, където Бог отвори очите ми за света…

15.07.2010г.


* Зидана стенна печка
** Стая