автор: Antivirus

Събудих се някъде посред нощ. Помислих си, че може би е от тишината. В градът никога няма такава тишина, а и никога луната не свети толкова силно ...
Тъкмо да се обърна, за да заспя отново и нещо извика – Чакай! Стреснах се - Чух ли го, или...Няма “или” чух го - Изстинах! Обърнах се рязко, но нямаше никой, от другата страна – също...
– Тук съм – отвърна гласът - Тук долу, на възглавницата. – свалих рязко поглед - По на ляво...още малко...още…не толкова нагоре...Стоп! Сега съм точно пред теб. Вгледай се внимателно...Да! Това съм аз.
- Червейчето?
- Точно така – и се размърда, за да потвърди. Телцето му проблесна като звездичка. Поех въздух, за първи път откакто го чух.
- Ти говориш?
- Да, но по-странното е че ти ме чуваш!
- Защо?
- Ами...нас хората не ни чуват!
- Така ли ?
- Така е, но ти ме чу!
- Ами...да чувам те. А кои сте “вие” ?
- Невероятно. Никога не съм вярвал, че ще се случи на мен...
- Кое?
- Че ще си говоря с човек! Моля те остави ме малко, да се съвзема. Това е някакво чудо !
Аз също не бях на себе си. Така че малко време щеше да ми дойде добре. То се съвзе първо:
- Аз съм червейчето от главата на Уорън Бъфет
- Финансистът ? – отново спрях да дишам
- Да – отвърна то непринудено
- Откъде знаеш за него?
- Знам – отвърна то – нали аз му казвам къде да играе
- Къде да играе?
- Да, на фондовата борса. Къде да инвестира
После ми разказа, че докато финансистът спи, то напускало главата му и се разхождало по света. Това била неговата почивка. Някакви сили, които то наричаше “Бързините” го отвеждали навсякъде за секунди. И ето, че сега се озовало при мен.
- Искаш ли да вляза и в твоята глава ? – ме запита то, сякаш ми предлагаше семки
- Може ли ? – сконфузих се аз
- Да, няма нищо по-лесно от това.
- Е как ще стане, като е толкова лесно?
- Как...Просто ще ми подадеш внимателно пръста си, аз ще прилазя на него, а после отново внимателно ще го доближиш до ухото си.
- И ще получа знанията на финансиста?
- Ще получиш моите знания, защото финансистът не знае нищо
Блокирах!
- А какво ще стане със него
- Нищо, ще се събуди обикновен човек, макар и най-богатият в света
- Ами...Добре...Тогава...Влез – Поех въздух, преброих наум до десет. После плъзнах плавно показалеца по възглавницата, и го насочих към червейчето. Като стигнах до него, отново поех въздух. Времето спря. То чевръсто се качи на пръста ми. После бавно, по-бавно от всичко което бях правил в живота си го доближих до ухото си и то плавно се прехвърли. Усещах студеното му телце първо в мидата, после как нежно се промъкна в канала на ухото и продължи навътре. След няколко завойчета студенината му изчезна и аз го изгубих. Станахме едно .
За момент осъзнах, колко различен ще бъде живота ми от този момент. Колко ли от тези червейчета движат света и колко хора знаят за тях. Какви ли тайни крие още този свят...
- А-а-а – чух гласът му, този път отвътре – забравих да ти кажа, като изгладнея ще си хапвам по малко от мозъка
- Чии мозък? - Изтръпнах
- Е, чии...Ти почти няма да усещаш, видя колко съм малко. А и за какво ти е мозък, нали аз ще съм вътре.
- Ей, червейче! Червейче...! – Исках да възразя, но подлото червейче не отговаряше. Изведнъж останах без сили. Исках да изкрещя, а дори не можех да дишам....