автор: ina_krein

Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огъня.
Имах здрави юмруци и бързи крака и никой не смееше да ми излезе насреща. До деня, в който се появи Въртоглавеца.
Татко замина за Солун да продава овце и когато се върна, вместо очакваните подаръци извади от конопен чувал младо овне. То заподскача напред-назад, радвайки се на свободата, после странно притихна. Впери поглед в мен, завъртя очи, сякаш да ме претегли колко струвам и внезапно полетя към мен. Отскочих пъргаво настрани и прекрасните млади рога на животното се забиха в каменната стена. Всички ахнаха, а баща ми недоволно мромърмори:
- Прехвалената стока е такава. Сега ако и за другото е така ...
За другото обаче не позна. Въртоглавеца се оказа най-плодният коч из района. Скоро всички се убедиха в това, когато овцете заблизниха масово и умираха да се заиграват с него, защото бе нежен и любвеобилен с тях.
Само аз си имах едно наум и гледах да не се мяркам много при коча, който, напротив, търсеше случай да ме срещне някъде сам и тогава козината му сякаш настръхваше, очите му се завъртяваха подобно топчета за игра и чувах с пулса на детското си сърце пръхтенето на яростта в него.
Уж бях смело момче, но започнах да се страхувам от това странно животно. Прилагах всички знайни и незнайни тактики, за да не ходя да паса овцете, а окажех ли се в близост до стадото, гледах гърба да ми бъде покрит. Усещах, че сметките с този овен още не са разчистени.
На имения ден на баща ми дойдоха гости от Серес. Преди да заседнат на вино и маслена баница, татко реши да се похвали със стоката. Отидоха до кошарата и баща ми отвори вратнята. Овцете се бяха скупчили любопитно и наблюдаваха чуждите с интерес. Агънцата проблейваха галено и гостите поздравиха татко за хубавия присад.
- Бай Георги, много ти харна породата – похвали животните неговият приятел. – Трябва да имаш някой опасен коч за такива красавци.
Татко беззвучно се засмя:
- Имам тук един Въртоглавец, ама си струва парите. Само дето не могат да се разберат от първия ден със сина.
- По-лесна работа от това, здраве да има – засмя се искрено човекът от Серес. – Пусни ги двамата в тая кошара и докато не си помирят рогата, не ги пускай навън.
Усетих как новите дрехи започнаха да ме стягат навсякъде. Капки пот предателски запълзяха покрай стърчащите ми уши и аз се чудех накъде да погледна. Сякаш разбрал, че говорят за него, кочът се приближи към хората. Започна да бели очи подозрително и да ме гледа някак особено. Стори ми се, че се заканва наум и аз лекичко потреперах.
- Исик му и коча, и намерата – намеси се ядосано баба. – Стига е плашил детето. Мен ако пита Георги, да съм му теглила ножа.
- Ама никой не те пита, мамо - засмя се татко и ме перна приятелски по врата.
Седнаха гостите на трапезата, а на мен ума ми само в думите на гостенина. Какво ще правя, ако татко ме затвори в кошарата с Въртоглавеца? Аз съм яко момче, но кочът тежи доста. Освен това очупените рога могат да ме нарежат като ками. Не хапнах и залък от вкусните манджи на мама и баба. В главата ми се въртеше само казаното от човека от Серес.
Нощес сънувах как съм затворен с коча в кошарата и се борим с него на сламата, а татко седи отстрани и се смее. Пък на мен хич не ми е до смях, защото животното отваря уста да ме хапе, а зъбите му големи и остри като на караконджул, когато е гладен за кръв.
Събудих се целият в пот, а баба ядосано се провикна от стаята към баща ми:
- Опустял ти и кочът, и намерата. Детето е цялото в огън. Да махаш това чудо от къщата, че аз ще му тегля ножа.
Татко се появи по риза на вратата, огледа баба и мен и ни намигна:
- Ако ви стиска, вижте му сметката, ама двамата. Аз и друг коч мога да купя от Солун.
Баба остана като попарена с вряла вода, а аз преглътнах с мъка. Лесно ли е да се изправиш очи в очи с Въртоглавеца? Трябва точно премерен удар, хитрост, за да го хванеш в капан.
Дни наред се мятах в кошмари и огън, дни наред баба ми баеше против страх, уроки и каквото ú дойдеше на ума.
На деветия ден тя сложи везаната забрадка и отиде на църква. Аз се ослушах внимателно и не чух никакъв шум в къщата. Татко беше заминал рано по работа, а мама готвеше в долната одая.
Станах, измих се на чешмата в двора, вързах цървулките стегнато и препасах пояса на татко за кураж. Мушнах ножката в него и се приготвих за бой. Или аз коча, или той мене.
Погледнах в кошарата, бяха извели на паша стадото. Тръгнах да ги търся в района, а сърцето ми, като пиле голишарче, тупка, ще хвръкне от гърлото ми. Преглъщах на сухо, преглъщах, и хем ми се искаше да срещна очи в очи Въртоглавеца, хем се молех да не го мерна никъде из поляните, а най-добре татко да го беше занесъл на днешния пазар в Солун и да го беше продал.
Да, ама не. На поляната с див салкъм и бялата детелина кротко стояха овцете и хрупаха сладко-сладко. До тях, изправен като за снимка, поклащаше глава якият коч. Уж се криех зад камъните да не ме види, но животното някак усети моето тайно присъствие и вдигна тревожно глава.
Излязох напред и застанах в най-бабаитската поза, която бях виждал от възрастните около себе си. Събрах юмруци и стиснах зъби. Ако някой бе сложил орех сега между тях, щях да го направя на сол. Кочът ме измери от глава до пети и полетя срещу мен. Прецених разстоянието и сложих ръка на ножката. Трябваше да го убия с един удар. Внезапно една картина се появи пред очите ми. Когато магарето бе пощръкляло, ветеринарят се хвърли и го улови за краката, тръшна го на земята като петел и Марко стана магаре за пример. Усещах раздвижването на въздуха от приближаването на коча. Трябваше да извадя ръката си, ако не исках Въртоглавеца да ме отнесе. Гледах го и той ме гледаше и тогава, за негова изненада, проснах се на тревата и зарих глава в детелините. Кочът най-малко очакваше точно това, спъна се в тялото ми се затъркаля като самун хляб из поляната към долния край, където течеше потока. Чух глухото цопване в плитката вода и бързо станах. Изтичах надолу и започнах да дърпам животното навън. То беше объркано от случката, може би мъничко понатъртено, но живо и здраво, и когато го оставих да се суши на слънце и изтръсках водата от себе си, усетих близване по едната ръка.
Въртоглавецът ме гледаше кротко, осъзнал кой е по-силният и аз усетих, че това беше краят на нашата страшна война.