Забрави си целувката на прага
и тя поседна, сгушена в ключалката.
Стъпки, отмити с утринна омара,
закламериха с бяла тишина и бравата.
Съвсем нов, купен ден се ококори,
опитващ да се справи със отсъствия
Зеница сънена улицата разтвори,
броейки умъртвените присъствия.
Часовникът прелиства мигове на пръсти,
денят протяжен докога се точи...
Уморена, целувката преглъща нетърпение,
забравен ключ у теб ще я разтърси ли?